Молитва на желанието

Среща с Бог

Ако се отнасяме към Небесния Татко с уважение, много духовни същества ще ни се зарадват и ще се свържат с нас, за да срещнем Бог. Това е първата стъпка. Така както обмисляте какво искате да кажете на своите родители, приятели или по-важни хора, с които се срещате, така помислете за какво искате да говорите с Него.

Дълбоко във всеки един човек се намира първоначалната природа на Бог. Понякога тя е скрита толкова надълбоко, че човек не я осъзнава. Когато отивате да се молите, нека сърцето ви копнее да срещне Бог. Знайте, че Той е там. Покажете Му своята искреност в желанието си да Го срещнете. Тогава Той ще може да ви отговори. Всички отговори на живота се съдържат в Него. Ако седнете да се молите и знаете, че Бог, Истинските Родители и добрите духове са там, и вие съобщавате за своето присъствие, тогава Бог и духовният свят могат да използват тази основа да работят с нас.

Хората правят пробив в молитвата, когато им става ясно, че дълбоко в сърцето им е Бог. Те изживяват истинска свобода и отваряне на сърцето си. Проявява се тяхната истинска същност, те чувстват мир и свобода. Може би те стъпват на по-високо ниво и чувстват сърцето на Бог по необикновен начин, понякога различно от всекидневните им преживявания.

Ние трябва да се срещаме с Бог чрез молитва всекидневно. Животът на молитва е изключително важен. Вечерта трябва да бъде времето, в което докладваме на Бог. Бог ни очаква да дойдем и да Му докладваме всеки ден. Той е разочарован, защото някои хора въобще не отиват при Него. Като разберете, че Бог ви чака, започнете да се молите с много повече ентусиазъм и любов в сърцето си от всеки следващ път. Той ще забрави вашите грешки в миналото.

Отсега нататък живейте своя живот съзнателно и не се опитвайте да измамите Бог. Той никога не ни е мамил. Той не ни дава някой ден повече въздух за дишане, а друг – по-малко. Ние винаги имаме достатъчно количество въздух. Винаги имаме храна и подслон. Имаме и нещо много повече от това – Неговата любов. Имаме братя и сестри, Истински Родители и множество допълнителни чудеса и благословии, които ни се дават всеки ден. Бог работи, за да ни доведе до определено духовно ниво, така че да можем да Го разбираме по такъв велик начин.

Има много начини да говорите с Бог. Най-добре е да Му кажете честно колко тежък ден сте имали. Но не забравяйте да Му благодарите за успехите, коите сте постигнали. Благодарете Му, че е бил толкова съзидателен. Кажете Му какво е направил правилно и се извинете за това, в което вие сте сгрешили. Ако имате голям успвх просто проливайте сълзи на радост, чрез което Той може да приеме този ден.

Грехопадението е сексуално: ВИДЕО Грехопадението е сексуално: ВИДЕО

Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата "Истинска любов и забранена любов"

The Fall is Sexual: VIDEO - следва частичен превод:

Защо прикриха сексуалните си части? Техния грях е свързан с долните им части, сексуалните органи! Както Аргангела така и Адам и Ева, съгрешиха поради злоупотреба на сексуалните си части, не просто неподчинение - а незряли сексуални връзки!

Ако децата ви се прокраднат и хапнат от сладкиш който сте им забранили да пипат, вие ще ги изхвърлите ли от вкъщи? Не! Но ако дъщеря ви се влюби в гангстер, можете ли да върнете нещата назад? Не можете!

Тук говорим за силна кръвна връзка с Архангела - Сатана! Исус Казва, че ние сме "от баща Дявола...", "змииски чада". Това е свързано със Сексуалната връзка... Мъжете тук знаят как се става баща! Как? Много порост биологически факт: чрез сексуалната връзка... Как Сатана е станал фалшив баща на човечеството?

Има само едно престъпление което може да причини тази кръвна връзка със Сатана. Коринтияни 16, "Всеки друг грях е извън тялото, но този който извършва прелюбодеяние го върши срещу тялото си и стават една плът..." с когото го е извършил. Това е проблема! Това е огромения исторически проблем. Човешките същества са имали кръвна връзка с Дявола - Архангел Луцифър.

Ранните сексуални връзки са в основата на всички проблеми

Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия в общсетвото. Какво ни донесе културата на "свободния секс"? Само разруха на любовта! Какво жъне светът в последствие? Разрушени семейства! Разпадане на морала! Разбити сърца! Днес тинейджърите са най уязвими на влиянието на свободния секс, алкохола и наркотиците.

Историята на човечество е изпълнена със зло, насилие, войни и страдание поради това, че първите човешки предци са влезли в незряли сексуални връзки, преди да са готови за това. Така незрялата егоистичност става вкоренена в човечеството. Светът става доминиран от животинските ни инстинкти и страсти, а не от истинската любов, както е бил Божия първоначален идеал. Това е корена на светът на злото! Коренът на появата на злото е зсоупотребата със сексуалните органи! Днес жънем разврата, аморалността и свободния секс, който Адам и Ева посяха в самото начало на човешката история.

За да разберете подробности, прочетете:

Грехопадението

Цел и мисия на Месията

Прераждане-реинкарнация: НОВО ОБЯСНЕНИЕ прераждане, реинкарнация, прераждания, прераждаме ли се, предишния ни живот
НОВО ОБЯСНЕНИЕ на
Прераждане-реинкарнация

Нови факти разкриват пълната реалност: Реинкарнация не съществува в смисъл на раждане в ново тяло, но хората от духовния свят се кооперират с хора на земята

Проблеми и противоречия в теорията за прераждането водят до по-детайлни изследвания. Картината е доста интересна. Хора от духовния свят се прикачат към тялото на възрастен човек или към зародиша в утробата.

Този процес се нарича възкресение чрез завръщане. Това духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло... Множество такива случаи и послания разкриват проблема в нова светлина.

РАЗЛИЧНИТЕ ТЕОРИИ
Вярата в реинкарнацията произлиза от източните религии - Хиндуизма, Будизма. Тази концепция обаче има много различни и размити вариации. Според Буда, целта не е прераждането, но понеже хората не достигат до истинското пробуждане на дух, те трябва да се прераждат докато не го достигнат. След това те отиват в Духовния свят. Но в нови послания които Буда изпраща от духовния свят той заявява, "Вярата в прераждането и самсара само ви отдалечава от просветлението което търсите."

Библията е категорична; веднъж живеем с физическо тяло, и това е единствения ни шанс да достигнем духовна зрялост. Ако не са я достигнали хората вечно се мъчат в духовния свят понеже са неспособни да обичат Бог и другите. Сверата в която живеят такива зли хора сме свикнали да наричаме Ад.

Обединителната концепция допълва и обяснява тези две представи. Прераждане не съществува, но хората от духовния свят могат да се кооперират с хора на земята и така да продължат да израстват. Това е процес на "възкресение чрез завръщане", коопериране с тялото на човек на земята, който си има собствен дух.

Характерно за духовното общуване е да видиш и усетиш това което другия споделя така все едно ти сам го преживяваш на негово място. Ето защо, лесно може да се достигне до погрешното заключение, "Ох, това сигурно съм аз в предишния ми живот". Не не си!

Това са духовни хора които ти помагат. Те просто ти показват важни за тях моменти от техния живот, които най-вероятно все още не знаят как да преодолеят. С други думи, това е по-скоро зов за помощ.

КАКВО СЕ РАЗКРИВА ПОД ХИПНОЗА
Под хипноза се открива, че хората свързани с човека на земята са отделни личности. Често когато това коопериране е причинявало проблеми психолозите е трябвало да го прекратят, като обяснят на човека от духовния свят, че той вече е свободен и може да отиде да се види със свои роднини там. Описани такива случаи и изследвания показват, че някои от починалите така и не са осъзнали, че вече са в духовния свят и са се прикачили към съответния човек като единствена надежда.

Тези духове не само не са наше предишно прераждане, но те едва ли не "смучат" и объркват живота ни. Това е и една от причините около хора вярващи в прераждането да се присламчват много такива духове. Давайки преживявания за реинкарнация на съответния човек те придобиват все по-голяма и по-голяма възможност да го обсебят и доминират. В крайна сметка, вместо духовно израстване се получава духовно зомбиране. Затова е много важно да се пазим от низши и зли духове които искат да се реинкарнират в нас, а да създадем обща база с по-добри и възвишени хора от духовния свят които да ни помагат.

НЕ НИ Е НУЖНО ДА СЕ ПРЕРАЖДАМЕ
Първоначално човек е трябвало да достига съвършенство в един живот. Усъвършенстването на способността ни да обичаме става естествено чрез преживяванията на детска любов, братско сестринска любов, съпружеска и накрая родителска. Така постепенно от взимаща и егоистична, любовта ни се развива до даваща и безусловна. Това е достатъчно за да можем вечно да живеем в щастие, любов и разбирателство с всички във вечния живот в отвъдното. Духовния свят е реален и субстанциален, много по-обширен и красив от физическия. Физическия свят е груба и ограничена реалност, но само тук можем да имаме деца и развием сърцето си за да можем да живеем щастливо в света на вечността.

Пореди грехопадението, обаче, хората се отделят от Бог и това става невъзможно. Семейстата и любовта биват изпълнени с егоистична, незряла любов. Вместо любов в живота си развиваме много зли и егоистични навици. Така в духовния свят духът ни се оказва недоразвид и изкривен; духовните ни сетива остават затворени и ние не усещаме реалността на духовния свят.

Без физическо тяло хората в духовния свят не могат да променят навиците си и така наистина биха останали вечно да се мъчат и живеят без любов, без надеежда и в постоянни вражди и страдания. Но за да могат да израстват те се свързват с хора от земята с които имат обща база (подобие на характера, родствени връзки или сходна дейност и мисия).

Феномените около това кооперирани са били обяснявани с прераждането поради липса на духовно зрение, за да видят, че това са други хора, които им дават видения от техния живот и смърт, а не от предишно прераждане.

Ние чувстваме техните минали преживявания като свои собствени когато частично отворим духовните си сетива, но ако напълно ги отворим, виждаме, че това са други хора, които все още си съществуват в духовния свят. Те са се кооперирали с нас и ни помагат или пречат, в зависимост от тяхното ниво.

ПРЕДСТАВАТА ЗА ДУХОВНИЯ СВЯТ
Представите на хората за задгробния живот стават все по-пълни с много от книгите с послания от духовния свят, които описват живота там с големи подробности. Такава е книгата на Антони Борджа. Чрез него Монсеньор Роберт Хюг Бенсън описва живота си в рая 15 години след отиването си там. Емануил Сведенборг, учен и изобретател, е друг такъв пример. Той се отделял от физическото си тяло и след това описвал с подробности преживяванията си в святът на отвъдното. През 1996 година д-р Сан Хан Лий отива в духовния свят и скоро започва да изпраща редовни новини от събитията там. Той описва дори срещите си с много познати ни исторически фигури и техните сегашни обстоятелства в духовния свят.

Тези и много други описания показват, че в Духовния свят има много различи нива. Основното което определя възможността да сме на по-висше ниво, не е религиозната принадлежност, а нивото на сърцето ни - способността ни да живеем за другите.

ПРИМЕРИ ЗА ДУХОВНО КООПЕРИРАНЕ
Примери за такова добро коопериране са художникът Луис Гаспарето, чрез който рисуват 44 от най-видните художници от миналото (виж видео). В тяхно послание те заявяват, че правят това за да накарат човчеството да се осъзнае, че смъртта не е краят и животът там е прекрасен ако сме развили сърцето си. Четири годишната, Акиана също започва да посещава духовния свят и изразява видяното в изумителни картини (вижте видео).

Този и други известни примери ясно показват слабостите на теорията за прераждането. Това е теория развита поради липса на разбиране и обяснение на гореспоменатите феномени. Но тази теория носи със себе си и някои лоши последствия.

ПРОБЛЕМИ В ТЕОРИЯТА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО
Основния проблем с теорията за прераждането е, че тя обезмисля вечните връзки на любов между родители и деца, съпрузи и съпруги, братя и сестри. Във всеки живот ти си друг и те са други... Живота вече е илюзия, понеже нито баща ти е твой баща, нито майка ти, твоя майка, нито децата ти твои деца. Поради това в Индия откриваме кастовото общество; хора обречени на бедност и оцеляване. Обществото не изпитва отговорност, понеже това било кармата на сегашното им прераждане - да са бедни.

Обединителната гледна точка е, че както връзката ни с Бог е вечна, така и връзките родител-дете, брат-сестра, съпруг-съпруга са вечни. Семейството е установено от Бог като училище на любовта. В тази любов е коренът на нашето съществуване. Детето трябва да се ражда в любов, израстне в любов и отиде в духовния свят в любов. В духовния свят любовта е като въздухът. Ако не сме способни да даваме и получаваме истинска любов, ние се задушаваме и страдаме във вечния свят.

Но според теорията за прераждането трябва да започваме всеки жиовот без да помним предишния опит и грешките за да можем да ги коригираме. "Реинкарнацията предлага да се погледне на краткия ни, безрадостен в много отношения и неудачен живот като на опит, откриващ възможността да ставаме все по-добри с всяко ново въплъщение".

Но в действителност всяко едно прераждане би ни направило по-зли. Детето се ражда чисто и без преднамерено зло в сърцето си, но с израстването в този грешен свят то научава много зли навици и усъвършенства много повече грешната си природа. Така всяко прераждане ще ни води все по-надолу и по-надолу.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ЗАВРЪЩАНЕ
Нека обобщим. Безброй много хора вече са преминали в духовния свят, но нито един не е постигнал съвръшенство по време на своя живот на земята. Как могат тези хора от духовния свят да израстват духовно? Това не е възможно без физическото тяло, ето защо те трябва да се върнат на земята и да изпълнят отговрността, която не са изпълнили по време на физическия си живот. Те правят това като си сътрудничат с хора на земята. Когато човек на земята чрез молитва или духовна дейност създаде основа за духовно общуване и сътрудничество, тогава човек от духовния свят се връща и започва да помага на земния човек чрез дайствие на даване и приемане с неговото духовно "Аз". Човекът от духовния свят помага на човека от земята да получава откровения или да има дълбоки преживявания с истината. Понякога му помага да изпита други духовни явления като силата да лекува, способността да пророкува или да предизвиква явления. Поради липса на пълно разбиране хората са обяснявали тези феномени с прераждането.

ОЩЕ ФАКТИ И ОБЯСНЕНИЯ:

КАКВО ПОКАЗВАТ ПРИМЕРИТЕ ЗА РЕИНКАРНАЦИЯ
Има проблем и с броя на преражданията. От една страна говорят за десетки и стотици години докато човек се прероди отново, от друга използват примери където човек се е преродил само година след смъртта. Дават се странни примери за един човек преродил се едновременно в няколко, при условие, че въобще не е бил духовно развита личност.

По-необясними са случаите когато няколко човека живели в една епоха се преродят едновременно в един. Всичко това само потвърждава, че прераждане няма, а духовно коопериране. И хиляда човека могат да се кооперират с някого, но те си остават отделни личности в духовния свят. Това че са се кооперирали с един човек не им пречи да се кооперират с още хиляди други. Това обединително разбиране обяснява слабостите и проблемите в теорията за реинкарнацията.

АКО ИЗВЕДНЪЖ ЗАГОВОРИШ НА ЧУЖД ЕЗИК
Професор Ян Стивънсън описал повече от 2000 уникални случая на хора помнещи своето минало превъплъщение в друга страна. За безспорни доказателства на фактическа реинкарнация доктор Стивънсън смята три явления: способността изведнъж да заговориш на непознат език, както и наличието на бенки и белези на едни и същи места при дадения човек и неговия предшественик.

Но какво доказва това? Доказва само, че човек който е живял в миналото се е свързал с настоящия човек. Духовният човек може да му влияе и предава информация. Нещо повече, поради духовното кооперране хората проявяват много сходни качества и дори могат да имат сходни белези.

ЗАКЛЕЩЕНИ ЗЛИ ДУХОВЕ МОГАТ ДА НИ ВЛИЯЯТ
Духовете могат да се прикачат към тялото на вече възрастен човек с когото създадът обща база, но могат да се прикачът и към зародиша в утробата. Представете си дух заклещен в собственото си страдание за злощастна смърт какво би дал на невинното новородено. Например момче с големи кожни белези във вид на грозен израстък на тила си спомнило за минал живот човек, когото наранили при удар с брадва в главата. Явно духът свързан с нея и е дал това видение, но той и е въздействал и физически.

Характерно за духовното общуване е да чувстваш това което другия ти споделя, така все едно ти сам го преживяваш на негово място. Ето защо, лесно може да се достигне до погрешното заключение, "Ох, това трябва да съм аз в предишния ми живот". Но за човек който наистина има духовно отворени сетива това е смешно. Всеки човек когото срещам бих могъл да се концентрирам и преживея негови преживявания или мисли така все едно аз съм на неговото място. Това ми се случва постоянно и то с живи хора около мен. Те няма как да са моето предишно прераждане. Явно теорията за прераждането ограничава хората да се задълбочат и разберат истинските причини на нещата.

Достатъчно е да зададеш въпроса, "Кой ми дава това преживяване?", "Защо ми го дава?" Отговора веднага ми се дава в картини и чувства. В повечето случаи това е техния зов за помощ. Те ни показват болезнените си ситуации и очакват ние да ги разберем и направим нещо за да им помогнем. Проблема е обаче, че ние най-често сме също толкова неорентирани като тях. Така вместо кооперирането да спомогне взаимно развитие, то може да доведе до вкарване на земния човек във същите проблеми които човека от миналото му дава с надежда да се оправят.

Има и по-опасни случаи. Например момиче, родило се с крака без стъпала. От видения дадени от коопериралия се дух станало ясно, че това е била млада жена, която попаднала под влак, след което й направили ампутация на дясното стъпало. В случая заклещения дух е повлиял невинното бебе да се роди сакато. Много от наследствените болести са също поради такива духовни влияния. Дори много от кавгите и проблемите ни в семейството и с другите хора са под влияние на духове които ни влияят поради миналите си проблеми от техния живот.

ОТКЪСЛЕЧНИТЕ НИ НЕПОНЯТНИ СПОМЕНИ
Когато човек отива в някъде за първи път и неочаквано изпитва усещането, че вече е бил там, определено или това е свързано с някой от духовните хора кооперирали се с нас, или е нещо което те са подготвили за нас и е от значение. В днешно време хипнозата е един от методи за изследване на духовното коопериране. Намирайки се в състояние на хипноза, човек “се преселва в друго време” и започва да говори на друг език с една команда на хипнотизатора. Където и да го насочи хипноизатора винаги се получава. Това е так, понеже не зависи от това къде ние сме били и какво знаем. В момента хипнотизаторът призовава духовни хора от това време и място, а хипнотизираното тяло се явява само канал за връзка. Така са излекувани много случаи на духовно обсебване. Хипнотизаторът пита, "Кой друг е в това тяло?" След това разговаря като психолог с духа и разбира неразрешените му проблеми от миналото поради които той тормози и убърква живота на земната си жертва. Този метод се оказва много успешен за разлика от Католическите опити за прогонване на духове насилствено.

прераждане, реинкарнация, прераждания, прераждаме ли се, предишния ни живот
Има ли Прераждане-реинкарнация

Емоционалната реакция към другите се развива в първите 6 години от живота на детето. Специалистите психолози по детско развитие подчертават два основни фактора при възпитанието на детето, необходими да развие коефициента си на емпатия:

Много е важно като родители да помогнем на децата да развият чувствителност към другите. Ако това не се развие от много ранна възраст после вече ще е късно; децата стават груби, не зачитат родителите си и са много трудни за възпитание.

Обратното на емпатията е когато децата са лоши, егоистични и дори жестоки, безчувствени към околните. В по-голямата част можем да проследим причините за това обратно до техния дом. Емоционалната атмосфера в дома е средата в която детето израства и то несъзнателно я попива.

Да си мил и внимателен е част от генетичното кодиране на вашето дете, но ако не се подхранват, тези способности ще изчезнат... Доказателство за това са случаите на деца отгледани от животни до 6-7 годишна възраст. При тях емоциите са блокирани на животинско ниво, колкото и усилия специалистите да са положили те не са могли да се научат да изпитват съпричастност. Те са пропуслани психологическия период.

Двата аспекта които трябва да развием у детето са; емоционалната реакция към другите, която обикновено се развива в първите 6 години от живота на детето, и познавателната реакция. Те определят степента, в която като по-големи децата ще са в състояние да видят гледната точка на другите.

Начинът по който родителите прилагат своята ценностна система в ежедневния си живот е това, което има ефективно влияние на децата .... С други думи, отново самия стандарт и пример на родителите, а не командите и натякванията.

Родители които правят компромиси съсипват децата си

Ако искате децата ви да станат по-емпатични (способни да изпитват съчувствие и съпричастност), грижовни, и отговорни, то вие трябва да очакваме това от тях. Вие трябва да направите семейните правила ясни и последователни и да не се отклонявате или правите компромиси с тях. Децата бързо разбират къде е границата, когато сте безкомпромисни и се съобразяват. В противен случай децата не могат да развият правилно съвестта си, понеже няма стабилни стандарти. Много е важно, обаче, да се фокусираме на сърдечните стандарти на поведение повече отколкото на нормите за външните неща. Например, детето никога да не се отнася с лошо сърце към други деца, към възрастни или към вас. Това трябва да е недопустимо и детето да разбере, че е така. Ако често толерираме, неговите лоши думи и реакции, неговото лошо отношение, те ще станат нещо нормално което по късно не можем да изкореним. Такива родители често казват, "защо Бог ме е наказал с такива деца", но те самите са виновни за отношението на децата си.

Давайте им отговорности

Изисквайте от тях да бъдат отговорни. От деца на три години трябва да се очаква да чистят след себе си и да помагат с прости задължения като сервиране на масата. Задължения и другите отговорности трябва да се увеличават с възрастта и не трябва да се базират на стимула на възнаграждението, дори и на обезщетение (да им позволиш нещо, или замениш нещо срещу това). От децата трябва да се очаква да помагат в къщи, тъй като да помагаме на другите е правилното нещо. Хуманистичното отношение "о, не искам да ги натоварвам, аз ще го направя вместо тях" ще предотврати тяхното правилно развитие. Такова хуманистично съжаление за децата е убийствено за тях. Вместо щастливи отговорни индивиди, ще възпитате глезени личности, неспособни да изпитат щастие дори когато имат всичко. Свободата идва с отговорността. Щастието идва от нещата които сами постигаме с усилията си.

Ако искате детето да се промени, променете вашите очаквания за него

Децата чувстват и се нагаждат според очакванията които ние имаме за тяхното поведение. Когато очаквате то да е непослушно и да не харесва нещо, вие го влияете да застане точно в такава позиция. Променете очакванията си към положителни. Очаквайте детето да ви слуша безрезервно и то ще го направи. Но ако детето усети съмнение у вас то няма да изпълни исканията ви. Ако искате детето ви да бъде тактично, внимателно и отговорно, повдигнете летвата на вашите очаквания. Лесно е да бъдете снизходителен родител (който лесно се пречупва и позволява неща). За да отгледат по-отговорни деца, родителите сами трябва да станат по-отговорни и да не мислят, че глезейки децата с угаждане няма да им навреди. Това ще им навреди и то за цял живот.

Научете ги да изпитват радост като помагат на другите

Включете вашето дете в доброволни проекти за служене и взаимопомощ. Много от училищата на запад вече изискват обществено полезен труд, като условие за дипломиране в гимназията.

	Есе: Пътя на любовта и щастието
	Атеизма е остарял и на изчезване
	Хомосексуализма се лекува: Ричард Кохен
	Спътник предаде послание от Бог

По-голямата част от децата не изпитват чувство за принадлежност към някаква общност и чувство за цел, които идват когато хората участват редовно в организирани усилия да помогне на тези в затруднение. Въпреки, че повечето родители предават на думи тези ценности на техните деца, в действителност само практическото приложение има ефект за научаването им.

Отдавайки себе си и семейството редовно да помагаме на другите в организирани проекти, не само ще научи децата ви да бъдат по-загрижени за другите, те също така ще научат много социални умения, значението на сътрудничеството, както и стойността на постоянството и преодоляването на трудностите... Това ще развие в тях характера необходим за успеха и щастието в живота им. Така те самите един ден ще могат да създадът хармонично семейство и бъдат зряли родители.

"Истинското щастие се създава във връзката с другите и любовта е в основата на преживяването на истинска радост. А любовта се възпитава във семейството, чрез преживяванията ни като братя и сестри, като съпруг и съпруга, и като родител и дете. Всички тези взаимоотношения са в центъра на щастието. От семейството тези добродетели се разпространяват в обществото и са основата на мирния свят."

Семейството: УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА
Семейната Федерация, вижда семейството, като ключът за разрешаването на социалните проблеми. Семейството е основното училище на любовта и основата за здравото психическо развитие на всеки индивид. "

Четирите сфери на сърцето:

В семейството откриваме четири вида любов; детската, която е все още получаваща; братско-сестринската, в която все повече се научаваме да споделяме; съпружеската, в която трябва да можем да правим другия щастлив за да сме щастливи; и родителската, която е най-всеотдайна и безкористна. Тези четири вида любов са основата за това което ще научим и проектираме като индивиди във взаимоотношенията си с обществото; към по-висшите от нас (учител, шеф, по-възрастен), към равните (колеги, приятели), и към по-нисшите (ученици, подчинени, по-малките). Затова, ако имаме уважение, доверие и любов в семейните взаимоотношения това ще се проектира и в обществените връзки.

От егоизъм към живот за другите:
Способността да даваме любов и живеем за другите се развива с много усилия. Това не става изведнъж. На едно дете са му необходими години на грижа, любов и внимание докато то се научи самото да дава и помага на другите.

Всички искаме да получаваме любов, но способни ли сме да дадем такава на околните? Даването на любов винаги трябва да предхожда получаването. Ако започнем да изчисляваме, кой колко любов ни е дал и кога е трябвало да ни даде, любовта и взаимоотношенията ще са обречени, а конфликтите и споровете неизбежни. Затова Семейната Федерация обяснява как да разрешим всички конфликти със безусловна любов и постигнем истинско щастие в живота.

Просто трябва да даваме безусловно и забравим какво сме дали. Само тогава сърцето ни ще бъде свободно да дава отново и отново, както и да изпитва радост и от най-малкото което сме получили. Само такава революция на сърцето и любовтa може да разреши семейните проблеми и премахне омразата в обществото и света. Но за целта тя трябва да се възпита у младите чрез образователни програми, чрез семеен и обществен пример и политически стимул. Д-р Мун е финансирал и инвестира в множество програми в тази ключова за обществото насока.

Способността ни да живеем за другите всъщност определя способноста ни да изпитваме истинско и трайно щастие. Дори най-близките взаимоотношения между съпруг и съпруга, родител и дете и т.н. се превръщат в гнездо на раздори и страдание без нея. Всъщност, конфликтите между раси, религии и култури е на същата основа и изисква същото разрешение: да се научим да живеем за другите. Това означава, нашата религия да обича и живее в полза на другите религии, нашата нация да допринася на другите нации, нашата раса да обича и се жертва за другите раси. Това е същността на Културата на Сърцето. Това е единствения зрял и разумен начин за разрешаване на световните проблеми.

ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ

Да имаш повече деца те прави по-щастлив

Хиляди семейства в пътя към щастието

.

СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ I Четвърта глава
СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ I

Тези послания са изпратени от човек живеещ в духовния свят. В няколко книги той описва живота в различните нива на отвъдното и срещите си с известни личности, като Ленин, Маркс, Хитлер, Буда, Мохамед, Исус...

ИСУС ХРИСТОС (10 август 1997г.)

Вие всички сте загрижени за Исус, който живее в Рая. Тогава какво прави Исус? Той живее така, като че ли е единственият съществуващ човек в Космоса. Какво означава това? Това означава, че той се чувства безкрайно самотен. Около Исус има много християни. Някои от тях носят кръстове, други държат в ръцете си броеници. Но въпреки, че християните служат на Исус, изпълнявайки най-висшата цел на своя земен живот, Исус се чувства самотен. Каква е причината за това? Ако, както вярват християните, Исус е Христос на славата, тогава защо той стои в Рая? Това е защото Исус все още се моли и работи за пълното осъществяване на Волята на Бог на земята. Но тъй като повечето християни не разбират наистина неговото сърце, ние трябва да съчувстваме за самотната му позиция. От тази гледна точка, дори Раят не е съвършено щастливо място. Така че християните, които са заедно с Исус в Рая, го молят да ги заведе до вратата на Небесното царство: “О, Господи! Ние искаме да отидем там заедно с теб!” - това е начинът, по който те го молят. Винаги, когато те правят това, Исус чувства болка в своето сърце. Той им отговаря: “Аз стоя тук, защото съм Син на Бог, но моята мисия като Христос все още продължава и аз се радвам да бъда тук.”

Тогава, кога ще бъде възможно за християните да се преместят от Рая, в Небесното царство? Докога и Исус ще бъде там? Той ще чака, докато Истинските родители дойдат и освободят духовния свят. В това време хората в Рая ще могат да получат голяма благодат. Тогава да не би Исус да не получава Божията благодат тук в Рая? Не, не е така.

Често съм виждал Исус да се разхожда заедно с Бог, но голяма част от християните не разпознаваха, че Исус е с Бог. Това е една от разликите между Раят и Небесното царство. В Небесното царство всички ще разбират Исус и Бог.

СВЕТА ДЕВА МАРИЯ (10 август 1997г.)

Светата Дева Мария е велика жена, уважавана като майка на Исус. Но въпреки, че тя е винаги заедно с Исус в Рая, пред него тя винаги изразява смирение с чувство на недостойнство. Тя живее с угризения на съвестта, защото не е изпълнила своята отговорност спрямо Исус на земята. Въпреки че не е била монахиня, тя сега живее като такава. Ето защо: взаимоотношенията между Исус и неговата майка не са лесни. Въпреки това, между тях не съществуват обвинения и те се отнасят с голяма грижа един за друг.

ЙОСИФ (10 август 1997г.)

Йосиф, съпругът на Дева Мария, живее на същото духовно ниво, но той живее в самота, разделен от нея. Въпреки че те са били двойка на земята, сега живеят като непознати и дори не се срещат. Йосиф чувства, че ще му бъде много трудно ако се срещне с Исус и дори Дева Мария също изпитва чувство на угризение, когато среща Исус. Още повече, те се притесняват какво мислят хората за тях. Йосиф се разкайва за своя земен живот и чувства огромно съжаление за Исус. И тъй като повечето хора, които са около тях, знаят за взаимоотношенията между Йосиф и Мария, те чувстват напрежение и подтискащо чувство. Можем да видим, че Раят не е такова сияйно красиво и щастливо място. По-скоро това е място на надежда и очакване.

БУДА (11 август 1997г.)

Буда е най-известният и уважаван човек за будистите. Тук аз ще разкажа за срещата ми с Буда. Той прекарваше времето си седейки в подножието на висока планина, въздишайки дълбоко. Когато го попитах защо въздиша и има толкова много притеснения, той отговори: “Ти не си дошъл тук, за да ме видиш, а за да ме анализираш. Тъй като ти живееш в любовта на Бог, може би познаваш всяка една ситуация. Тогава защо ме питаш? Всяка година на 8 април будистите празнуват моя рожден ден, правейки голям фестивал, но моето единствено желание е да се скрия. Аз чувствам голямо съжаление и разкаяние, че когато живях във физическия свят, аз не учех как да се служи на Бог. Тъй като самият аз отказах да разпозная Бог, като че ли моето учение отведе много хора в грешна посока. Какво да правя?”

Той говори с мен по този начин, въздишайки през цялото време. Неговото лице не изглежда ведро. Буда обича да се разхожда във високите планини и тъй като не обича да се среща с хора, отива винаги на места, където няма никой. Той се разкайва през цялото време в своята молитва и непрекъснато прави пълни поклони пред Бог с напълно искрена душа. Въпреки че някои будисти го следват, той не се появява на места, където се събират много хора. Мястото, където живее Буда изглежда е най-високото ниво на Средния духовен свят. Аз смятам да изнасям лекции на Буда върху Божествения принцип и Обединителната мисъл непрекъснато.

Неговият характер е много мек и скромен. Той не ходи с високо вдигната глава, но я накланя под ъгъл от 45 градуса. Говори винаги с благосклонно и милостиво изражение. Винаги, когато слуша лекциите ми, той постоянно ми благодари. Когато го помоля да определим час за следваща лекция, той не дава лесно обещания. След няколко минути тишина той добива изражение, което като че ли казва: “Ако имаш свободно време, моля те, ела.” Той никога не говори излишни приказки. Много е смирен и доброжелателен.

Как Буда се среща с Бог? Някои будисти може би вярват, че той е бил най-великият религиозен основател на Земята, и че трябва да бъде третиран по най-възвишения начин. Обаче, дори и да звучи много неприятно за будистите, Буда не може да се срещне с Бог директно. Той може понякога да получи насоките на Бог чрез посланик. Когато той приема насоките на Бог, както слуга пред своя крал, той прави пълен поклон пред Бог и коленичи, докато ги получава. Тогава той прави друг пълен поклон, както правят преди четене на кралските заповеди. Будистите понякога стават свидетели на подобна сцена, но те не знаят какво всъщност става. Още повече, че насоките на Бог не идват толкова често.

Съдържанието на Божиите насоки изглежда утешително за Буда, тъй като той знае, че трябва да чака мълчаливо, доста дълго време, докато може да дойде в сферата на директното господство на Божията любов. За мен беше много изненадващо, че Бог върви заедно с Исус, но не и с Буда директно. Защо това е така? Исус е Синът на Бог, но тъй като Буда не е, той се намира в сферата на Грехопадението, без да притежава основното условие, за да застане пред Бог. Но въпреки това, Бог му прощава и го утешава.

КОНФУЦИЙ (11 август 1997г.)

Конфуций е Великият цар за конфуцианството. Той живее в същото ниво, в което е Буда, което представлява най-високото ниво на Средния духовен свят. Дори и в най-студената зима, той е облечен в класическо ориенталско палто и шапка, прекарвайки така няколко часа върху снега, в дълбока медитация. Ето защо, ако не си определя специален час, аз няма да мога да се срещна лесно с него. Когато го поздравих, аз му казах: “Дойдох тук, за да се срещна с учителят Конфуций”, той отговори: “Не е ли грубо от ваша страна да идвате тук, без да сте си записал час?”. Представих му се: “На земята аз дълбоко ценях Конфуцианството като най-стойностното учение, написах Обединителна мисъл, и живях с ново виждане за живота благодарение на учителя Сан Мьонг Мун.”

Когато свърших с моето представяне, той ме поучи: “Как можете да назовавате директно името на своя велик учител?! Вие трябва да произнасяте името му с уважение, чрез калиграфските букви Мун, след това Сан и след това Мьонг.” След това той ми каза: “Тъй като мястото ви изглежда неудобно, моля ви, преместете се тук.” Неговите думи и поведение бяха много учтиви, така че не беше лесно да споделя с него моето мнение. Винаги, когато го посещавам, той излиза да ме посрещне, облечен в скромно облекло. Той изглежда като каменен Буда. Тъй като не говори бързо, минава доста време, докато го изслушам. Неговото изражение е строго и никога не се променя. Много му харесаха лекциите върху Божествения принцип и Обединителна мисъл и след като ги изслуша, той внимателно ме покани: “Ще бъде голяма радост и уважение за мен ако благоволите да дойдете отново”. Но тъй като се притесняваше, че предложението му може да ме затрудни, той погледна за моето изражение. Поради сдържания му характер е трудно да се разбере вътрешната му ситуация.

Чудех се по какъв начин любовта на Бог може да дойде до мястото, където живее Конфуций. В случаят с Буда, Божията любов е предавана чрез някого, но при Конфуций ситуацията е различна. Бог го призовава директно. Когато Бог му каза, че той трябва да проповядва за Бог чрез своето учение, Конфуций направи пълен поклон. Понеже го направи с голямо уважение, това отне доста време. Защо Бог се отнася с Конфуций по по-различен начин, отколкото с Буда? Буда самият се представяше за Бог, докато Конфуций е преподавал на хората за различните норми, етикети и характеристики на добрия характер. Така че Бог може да общува по-близко с него, понеже Конфуций е обяснявал, че той самият не е Бог. Около Конфуций има много учтиви хора, облечени в традиционните Конфуциански наметала и шапки. А през какви ли не церемонии трябва да премине човек, за да се срещне с Конфуций. Щом дойде време за срещата ни, ми се струва, че сякаш преминавам през 12-те порти. Толкова много церемонии трябва да направя, за да мога да стигна до него.

МОХАМЕД (12 август 1997г.)

Мохамед е малко отдалечен от Бог и Светия дух. Ако бях във физическия свят, аз бих могъл да назова мястото, където той живее, но в духовния свят е много трудно да направя това. Когато отидох да се срещна с него, аз трябваше да преодолея много трудности. Беше трудно дори да намеря пътя, за да отида при него. Както и на земята, той не желае хората да се фокусират в него, така и в духовния свят той не обича да се разкрива лесно. Ето защо, мястото на нашата среща не беше светло.

Той ме попита: “Каква е твоята мотивация да се срещнеш с мен?” След като се представих, аз му казах уважително: “Тъй като ти си благороден човек, когото много хора желаят да срещнат, аз също дойдох да се срещна с теб.” След като помисли за малко, той започна да ми обяснява: “Моят живот на земята не беше съвършен; аз направих много грешки и Бог ме накара да разбера това, като ме изпрати на това място тук. Дълбоко се разкайвам, че дадох причина на Бог да се тревожи за мен. Но въпреки това, Бог ми даде специална милост, като ми позволи да стоя тук, за което съм благодарен.”

Той продължи: “Когато бях на земята, аз мислех, че моето учение най-систематично и подробно обяснява за Бог. Аз се чувствам много засрамен от това. Не мога да изправя главата си пред Бог. Но, тъй като ти дойде тук, моля те, чувствай се свободен да кажеш това, за което си дошъл.” От тогава насам аз се срещнах с него четири пъти. Причината, поради която го срещах толкова често е, че исках да разбера неговото учение по-ясно. По време на следващата среща, аз му обясних част от Обединителната мисъл и му представих Истинския баща. Изненадващо за мен, той вече познаваше до известна степен Истинския баща. Той каза, че с нетърпение очаква времето Преп. Мун да дойде в духовния свят.

Когато го попитах защо очаква Истинския баща, той каза, че вече е разбрал, че Бог чрез него ще установи закона на Духовния свят и ще открие пътя за освобождението на духовните хора. А като запитах “откъде знаеш за мен” ми отговори, че е разбрал от различните семинари, провеждани в духовния свят.

Мохамед беше облечен в роба, която покриваше цялото му тяло от главата до петите. Той имаше характер на религиозен водач и впечатляващо изражение. Характерът му много се различаваше от този на Буда или Конфуций Къщите и облеклото на хората обкръжаващи Мохамед бяха по-мизерни от тези, на хората в Рая и дори от средните духовни нива. Носеха чалми, както на земята в арабските страни. Хората, които живеят в тази арабска сфера, се опитват да избегнат срещата с другите. На това място като цяло арабите имат тенденция да избягват хората. Ако се вгледаш в тях, те извръщат главите си. Попитах ги за причината, но те не ми дадоха никакъв отговор. Предположих, че те се чувстваха неудобно в мое присъствие.

Мохамед като че ли се радваше да ме види и в същото време изглеждаше стеснителен. Той винаги ме поздравяваше срамежливо. Докато прекарвах времето си тук, аз никога не видях Бог да призовава Мохамед или да му даде някакво предложение. Въпреки че Мохамед разбираше любовта на Бог и чувстваше съжаление пред Бог, аз никога не го видях да предлага пълен поклон и отдаденост, както Буда и Конфуций. Но не зная дали той не прави това в мое отсъствие. Той не изглежда толкова самотен, колкото Буда и няма същото доброжелателно изражение като Конфуций.

Как е възможно този велик Ислямски водач да бъде в такава ситуация в духовния свят? Аз размишлявах дълго по този въпрос и ето какво е моето заключение:

Човекът е създаден, за да търси доброто, като обича с любовта на Бог. Но изглежда, че последователите на Мохамед са търсели да удовлетворят по-скоро своите лични желания чрез деспотична власт, вместо да следват доброто и любовта. Мотивацията, с която служим на Бог, трябва да извира спонтанно от нашата първоначална природа. Вярата, насадена чрез насилствени и жестоки методи е само формална. Още повече, насилието подтиска първоначалната природа на човека. То е много далече от Пътя на Бог. Ето защо, онези, които са го практикували, трябва да поемат отговорност, когато дойдат в духовния свят. Мохамед очаква да види истинския Бог, но все още се намира в трудна ситуация. Той може да разреши този проблем и да застане пред Бог, само когато получи съдействие от хората на земята. Ето защо, той ще се радва много, ако земните хора, изповядващи неговата религия, вземат участие в Благословията и се молят за него.

ЕМАНУЕЛ СВЕДЕНБУРГ (13 август 1997г.)

Сведенбург беше един от хората, с които най-много исках да се срещна по време на моя земен живот. Но за да мога да го срещна, аз очаквах Волята на Бог. Какво мисли Бог за това? Бог каза, че въпреки че човешките способности са ограничени, силата на Светия дух е безкрайна. Сведенбург проповядваше, че силата на Бог е по-ценна от човешките способности.

Той живее на добро място, което е близо до Рая. Преди да го срещна, аз разгледах обстановката наоколо. Един от неговите ученици излезе, за да ме посрещне. Той каза: “Моят учител те приветства с “добре дошъл.” Той обясни, че неговият учител получил откровение, че посланикът на Бог ще дойде днес на посещение. Така че той сега ме очаква. Когато влязох в стаята, Сведенбург ме посрещна с широка усмивка. Почувствах се много приятно.

Когато седнах и започнах да се представям, той каза: “Ти си човек, който е получил любов и специална милост на Бог и си живял, следвайки ценен учител. Можеш ли да ми изнесеш лекция от учението на твоя учител?” И така, аз му представих накратко Божествения принцип и Обединителната мисъл. Той също ме помоли да му представя Истинския баща, който е дал такова ценно учение.

Когато аз му казах, че той вече сигурно е чувал за Истинския баща, той отговори: “Твоят учител е онзи, който излъчва светлина като слънцето и луната. Тъй като ти си следвал такъв ценен учител, който не може да бъде оценяван чрез човешката логика, аз трябва да се уча от теб.” Той ме помоли с такова смирено отношение. Аз му обещах, че ще имаме още много други възможности да разговаряме.

Учението на Сведенбург е много логично и систематично. Аз се чудех защо такъв човек живее близко до Рая, въпреки че е преживял любовта на Бог и Му е служел. Той беше на място, където можеше да вижда Бог отблизо, в очакване на Неговата милост.

Но тъй като той е живял, общувайки с Бог доста дълго време, дори и когато е дошъл в Духовния свят, неговите духовни очи са светели много силно. Хората, които го следват, също имат ведри лица и скромни души. Но тъй като те не знаят за учението на Истинските родители и Благословията, аз реших, че преди Истинския баща дойде в този свят, ще им изнасям колкото се може повече лекции.

СУНДАР СИНГ (13 август 1997г.)

Този човек е един от хората, които са преживявали висшите сфери на духовния свят, докато са живеели на Земята. Аз можах да сравня Сведенбург със Сундар Син. Мястото, където живее Сундар Син е в сферите на Средния духовен свят, които са по-ниско от Рая. Преди да го срещна, аз можах да разгледам различните украси навсякъде около къщата му. Изглеждаше като подготовка за танц на шаманка. Обстановката около къщата беше подобна на стилът на Буда. Когато влизах вътре, за да се срещна със Сундар Син, един слуга ме водеше като разпръскваше сол пред мен. Сундар Син не излезе от стаята си, но вместо това някой друг отвори вратата. Когато ме видя. той каза: “Как е възможно такъв ценен човек да посети този дом? Аз му се представих с подробности и му казах, че съм дошъл, за да представя Божествения принцип. Обединителната мисъл и Истинските родители. Той каза: “Ти си много внимателен към мен, но аз нямам никаква квалификация за това и имам угризения на съвестта.” Когато го попитах защо, той каза, че докато е живеел във физическия свят, той бил получил не само Светия дух, но също и духове от други нива. Затова, той се чувства засрамен пред Бог. Той каза, че след като направи условие на жертва, би могъл да изслуша моята лекция.

Беше много смирен и тих, но говореше много ясно и логично. Въпреки това, аз не можах да му кажа, че Бог не би харесал украсите около неговата къща. Мисля, че когато той получи лекция върху Божествения принцип, неговите идеи ще се променят.

Духовният свят е различен според различните нива и хората, които са близо до Бог, живеят по-удобно, докато хората, които не знаят за Бог, се карат помежду си и изпитват силна болка. Въпреки че аз исках да възстановя тази област, аз нямам решителността да направя това, дори да изнеса десетки лекции върху Божествения принцип. Много съжалявам за това заради Истинските родители.

СОКРАТ

Много хора мислят за Сократ, когато са в объркана и трудна ситуация в своите мисли. Човекът се опитва да търси Бог според своята първоначална природа, дадена му по времето на неговото раждане. Преди човешките същества да разберат факта, че са създадени от Бог, те имат сърдечна връзка с Бог, която е връзка между родител и дете. Ето защо, първоначалната природа на човека, която търси Бог, неизбежно ще Го открие. Но ако вие сте твърде много уплетени в своите собствени мисли, вие изгубвате Бог. Аз мисля, че Сократ е точно такъв човек.

Аз направих огромни усилия, за да мога да се срещна с него. Беше изключително трудно да се срещна с него. Мястото, където той живее се намира в най-ниските нива на Средния духовен свят. Причината, поради която беше толкова трудно бе, че той не искаше да се срещне с мен. Когато го помолих за трети път, той се съгласи, но с мрачно и навъсено изражение. Причината, поради която не искаше да ме види бе, че той не желае да разговаря с хора, които имат различна философия от неговата. Той искаше да запази плодовете на своето учение и най-вече не чувстваше необходимост да слуша чужди учения или мисли. Той беше много арогантен и не искаше дори да говори. Той не желаеше да слуша моите думи.

Независимо от това, постепенно, аз започнах да говоря за Обединителната мисъл. Докато давах лекцията, той неочаквано попита: “Кой измисли тези идеи? Това твое учение ли е? Ако е твое, изглежда, че доста разсъждаваш над него.” Ето защо, аз започнах да представям Истинския баща, но той не знаеше нищо за него. След толкова дълго време говорене, изглежда вече беше отворил малко своето съзнание. Чрез него разбрах, че философската мисъл може да се яви като пречка за Бог. Тъй като той беше изпълнен със своята собствена мисъл и логика, изглежда ще трябва да мине доста време, преди да промени своето мислене.

Когато го посетих отново следващия път и го попитах дали иска да слуша моята лекция, той каза: “Твоята лекция не ми е необходима и ако си дошъл с намерението да промениш моето мислене, не мога да те поканя.”

Когато има проблем, той не желае да се среща с други хора. докато проблемът не се разреши. Ето защо, обстановката около него е мрачна, подтискаща и отдалечена от хората. Той не се интересува от хармонията в природата, където цветята цъфтят и увяхват или истината, че човешкият живот и смърт се появяват вследствие на Божията сила или съществуване. Поради тази причина, изглежда трябва да мине доста време, за да бъде премахнат неговият егоизъм. Аз не съм изгубил надежда за него, защото нашата мисъл е на по-високо ниво от всякаква друга. Когато медиумът ме попита дали той не знае за Истинския баща или за Бог, аз отговорих: “Въпреки че знае за Бог, той не знае много за Истинския баща и не желае да знае за него, заради собствената си философия.

АДАМ (14 август 1997г.)

Адам, първият човешки предтец и първият дядо, е красив мъж с топло сърце, който винаги ни кара да се чувстваме удобно в негово присъствие. Аз се чудех на кое ниво от духовния свят живее той. Ако ви опиша с детайли, ще отнеме много време и ще трябва да се извинявам на моята съпруга.

Адам е останал твърде отдалечен от Бог, за да може да застане пред него. Но тъй като периодът на неговото изплащане е минал, той сега живее на добро място в духовния свят, което е близо до Бог. Адам винаги е много внимателен, когато се изправя пред Бог, защото се страхува.

Адам казва, че животът в тази сфера от духовния свят е много по-добра от Едемската градина. Тук има много различни неща и той може да се среща с много хора. Когато е живял в Едемската градина, винаги се е чувствал самотен и го е било страх да се обърне към Бог. Според Адам, той не е знаел, че трябва да направи Ева щастлива. Той е мислел, че трябва само да живее заедно с нея в Едемската градина. С други думи, той не е бил достатъчно зрял, за да се отнася към Ева като мъж. Той не е бил на възрастта, в която да разбере, че Ева трябваше да стане негова съпруга. Когато нещата се объркаха с Ева, той най-накрая го е разбрал, но е било твърде късно да направи каквото и да било.

Тъй като Адам се е провалил в изпълнението на своята отговорност на първи човешки предтец, той е страдал много, работейки усилено в продължение на много години. Ето защо, като грешник, той е почувствал невероятно чувство на вина спрямо Бог. Въпреки че сега живее близо до Бог, той все още е много внимателен пред Него.

ЕВА (10 август 1997г.)

Може би ще прозвучи твърде сурово ако кажа, че Ева е най-голямата грешница в човешката история, но е вярно, че тя е извършила наистина сериозна грешка. Ева сега живее с Адам близо до Бог. Тя е винаги сърдечна и замислена, но също така и доста упорита. От моя гледна точка, нейното лице не е най-красивото, но тя наистина изглежда добре. Винаги, когато се опитвах да я заговоря, тя отвръщаше поглед. Когато имах друг шанс да я видя, тя отново или обръщаше глава или я накланяше, така че да не мога да срещна нейния поглед. Ето защо, мина дълго време, преди да мога да говоря с нея.

Докато разговаряхме, когато разбра, че аз съм близо до Бог, тя се опита да проведе отворен и честен разговор с мен. Тя започна: “ Може би не е необходимо да говоря за грешката си от миналото, но бих желала да бъда откровена с теб. Адам и аз винаги бяхме близки един с друг, живеехме заедно, спяхме заедно и т.н. Ние бяхме толкова млади по онова време, че не знаехме, че трябва да станем съпруг и съпруга. Адам винаги обичаше да се забавлява, тичайки насам-натам. Аз също обичах да си играя, но предпочитах да стоя на по-тихо място, като прекарвах времето с Творението. Въпреки че Адам и аз прекарвахме известно време заедно, тъй като и двамата бяхме заети да си играем поотделно, ние нямахме възможност да изразим любовта си един към друг напълно, като мъж и жена. Съществото, което ми отвори очите за противоположния пол, беше Луцифер.

Луцифер беше винаги с мен. Той беше винаги много внимателен с мен и ме учеше на всичко. Понякога ми носеше от храната, която най-много обичах. Постепенно, аз започнах да развивам чувството за противоположния пол чрез Луцифер. Той също се влюби в мен. Във времето, когато моята връзка с Луцифер достигна до връхната си точка, Адам започна да забелязва. Но той нито се намеси в нашата връзка, нито изрази любовта си към мен. Той просто ме изостави. Тогава любовта ми към Луцифер стана още по-страстна, а той ме водеше много добре. Аз просто не можех да се откъсна от него. Всичко това продължи доста дълго време. Луцифер беше уплашен, аз също. Винаги когато Адам ме виждаше, бягаше далече от мен. След известно време разбрах, че поведението ми е било грешно. Един ден Бог ни отправи страшен укор. Той каза, че вече не сме квалифицирани да бъдем заедно с Него.

Тогава потърсих Адам с искрено сърце. Аз отчаяно се държах за него, молейки го да ми помогне. След това, както бяхме научени от Луцифер, ние спахме заедно. Когато имах сексуална връзка с Адам, не можах да почувствам същата страст към него, каквато почувствах към Луцифер. Луцифер започна да ми липсва все повече и повече. Странно, но с Адам започнахме да се чувстваме далечни един от друг. Винаги, когато Луцифер се втренчваше в мен и ме изкушаваше, аз не можех да му устоя. Най-накрая, бях привлечена към него и можах да задоволя изгарящото си физическо желание чрез него.

След известно време, аз не можех повече да избягвам погледа на Бог. Бях уплашена от гнева Му спрямо мен. Тогава отидох при Адам. Странното беше, че въпреки, че нямах физическа връзка с него, аз се почувствах спокойна. Без да знам защо, винаги когато бях близо до Луцифер, ме обхващаше непоносим страх. С течение на времето, аз разбрах, че това, което бях извършила с Луцифер, беше грешно и започнах да чувствам по-голяма вина спрямо Адам.

Адам ме утеши, но моето сърце непрекъснато се разкъсваше от болка. Това е историята на моят живот. Аз изпитвах чувство на съжаление спрямо Адам. Аз съм ужасна грешница, която дори не може да помоли Бог за прошка и спасение. Сега, когато периодът на изплащане е свършил, аз съм издигната до това място, но оставам най-голямата грешница.”

Учудих се защо Бог е призовал Ева, такава грешница, да дойде толкова бързо до Него. Когато разсъждавах, че Адам и Ева, като първите човешки предци, са непростими грешници и онези, които причиниха най-голямото страдание за Бог, се чудех как те могат да се намират в тази духовна сфера.

С течение на човешката история, денят на радост, в който Адът ще бъде освободен, трябва да дойде колкото може по-скоро. В противен случай, хората на Земята няма да могат да бъдат освободени от тяхното страдание. Тъй като вече семейството на Адам е изпълнило своето условие на изплащане, то може да бъде най-накрая освободено. Чрез освобождаването на семейството на Адам е положена основата за опрощаване на всички грехове и престъпления. Един ден, вратата на Ада ще бъде широко отворена и ще настъпи денят на вечното освобождение.

НОЙ (19 август 1997г.)

Ной, Бащата на вярата, който построи кораб на върха на планина, срещнах неочаквано. Той живее в най-високите нива на Средния духовен свят. Винаги се моли, прави пълни поклони и специални жертвени условия към Бог, с цялата си душа и сърце. Той работи много усилено и се облича подобно на сеяч на ориз. Той прави специален олтар за Бог. Използвайки талаза си, с който построи кораба, той внимателно проверява тук и там, за да бъде сигурен, че всичко е направено съвършено. Той дава най-доброто от себе си във всичко, което прави. Той прави това независимо къде отива, какво прави, не само за себе си но и за другите. Той окуражава и другите да се молят и да правят специални условия. Изражението му е винаги любезно, чистосърдечно и топло, без да мисли за своята собствена изгода.

Попитах го: 'Ти никога ли не промени отношението си, докато строеше кораба в продължение на 120 години на върха на планината?” Ной отговори: “Аз построих този кораб според Волята на Бог. Ето защо, аз не можех да променя решението си по време на строежа. Ако си бях променил отношението, това означава че би трябвало да се усъмня дали тази насока е била от Бог. Аз не си спомням как дори мина този период от 120 години, защото бях изцяло съсредоточен в строежа на кораба. Всъщност, през цялото време ми беше много приятно, докато го строях. Моите деца и съпруга също ми помагаха, но тяхната подкрепа не беше 100%. Хората обикновено вярват в онова, което е видимо. Така че много пъти, когато аз се бях концентрирал единствено върху строежа на кораба, разтревожени, те ме питаха: “Как можем да живеем сами, когато всички други се удавят? Защо Бог ще ни остави да живеем сами? Нека да зададем първо този въпрос на Бог и когато Той ни даде ясен отговор, ще продължим да строим кораба. Ако Бог унищожи цялото човечество, тогава няма да има потомци. Той не е толкова жесток, за да направи подобно нещо с човешките същества.” и т.н. Най-различни изкушения и предизвикателства се изправяха пред мен, но аз не им обръщах никакво внимание. Бях се концентрирал единствено върху построяването на кораба. Благодарен съм на моята съпруга и деца, че не избягаха от мен. Докато живеехме на земята, най-голямата радост за нас беше да следваме Бог с цялото си сърце и да се подчиняваме на Неговите думи. Ето защо сега, живеейки на това прекрасно място, аз уча хората как да следват Бог по правилният начин. Това ми носи най-голямата радост. Може би ще прозвучи неучтиво, но мога ли да те попитам по какъв начин получи ти такава голяма милост и любов от Бог? Доколко добре ти можа да служиш на Бог, докато живя на Земята?”

Ной не знаеше за Истинските родители. Аз му разказах за тях. Той потъна в дълбок размисъл за известно време. След това каза:” Изглежда, че ти си бил роден в най-доброто време.” Като че ли в този момент той чувстваше ревност в сърцето си. Когато му казах, че всеки би могъл да бъде толкова близо до Бог, той отговори: “ Аз съм благодарен за мястото, в което живея. Хората отиват на място, което отговаря на степента, в която са следвали и служили на Бог на Земята.” Той изрази желание да научи повече за Истинските родители.

Другото нещо, за което го попитах, беше за времето на потопа. Той започна да разказва: “Един ден Бог ми даде спешно нареждане: “Ной, Ной, побързай и се качи в кораба заедно с другите!” Три дни след това започна да вали. От този момент нататък, членовете на моето семейство започнаха да ми вярват. Но докато стояхме затворени в продължение на три дни, всички, включително и животните се разбунтуваха и искаха да слязат от кораба. В този момент, аз бях оставил всичко в ръцете на Бог, и се молех непрекъснато. Главното съдържание на моята молитва беше: “Моля Те, построи Своята нация чрез потопа.” Когато започна да вали, всички в кораба се умълчаха. От този момент нататък, цялото ми семейство започна да гледа сериозно на всяко мое действие.

Потопът, който продължи 40 дни и нощи беше една наистина необикновена буря. Поради силният дъжд, целият свят беше обгърнат в мрак. Дъждът, който запълваше долините, караше планините да се срутват, разцепени на три части. Имаше непрестанно светкавици и гръмотевици. Разбирайки, че това е истинско наказание от Бог, аз единствено продължавах да се моля. Единственият въпрос, който си задавах бе, кога ще премине недоволството на Бог. Четиридесет дни след като дъждът беше спрял, Бог каза, че моята вяра е успокоила Неговото недоволство. Един сноп светлина проблесна през прозореца на кораба, а бурята започна да утихва. Всички членове на моето семейство зависеха изцяло от мен и следваха всички мои нареждания. Семейството беше напълно обединено. Този момент беше един от най-щастливите в нашия живот.”

Попитах го:”Мога ли да те попитам за грешката, която Хам направи?” Той отговори: “През тази година всички работехме много усилено. Особено гроздовата реколта беше много добра. Тъй като всички бяха работили усилено, ние имахме всичко, от което се нуждаем и живеехме спокойно. Бяхме толкова щастливи! Един ден, аз изпих чаша вино, след като бях работил цял ден, и случайно заспах от преумора. Сигурно съм се бил стоплил от виното и без да се усетя, съм си свалил всичките дрехи, оставайки гол. Обикновено, моят втори син, винаги ме е следвал. Той е видял, че съм заспал и тъй като е искал да провери дали съм заспал удобно, е влязъл в моята стая и когато ме е видял, че съм заспал гол, той със сигурност се е изненадал.

Семейството ми, което току-що се е било върнало от работа и ме е видяло в такова състояние, е възнегодувало. Особено моята съпруга беше много ядосана. Тя ме попита защо аз не мога да се грижа за себе си като човек, следващ Бог. Фактът, че аз не можах да направя това, беше голям грях пред Бог. Въпреки, че бях следвал Бог през целия си живот, след потопа аз бях станал високомерен, вместо да остана скромен. Поради тази причина Бог ни смъмри и наказа. Бог смята, че скромността е винаги на първо място.” След това Ной добави, че винаги, когато мисли за своята грешка, той винаги изпитва разкаяние и не може да повдигне глава пред Бог.

Ной е следвал Бог през целия си живот. Ето защо, той си мислеше, че Бог ще може да прости грешката на неговия син, Хам, но Той не я прости. Причината е Грехопадението на човека. Ако Бог прости, това би създало условие за Сатана да нахлуе. Ето защо, Бог не може да прости грешното действие на Хам. Това е законът на Духовния свят. В него няма изключение за никого. Ето защо, онези, които искат Бог да се отнася щедро към тях, трябва да живеят живот, в съответствие с духовния закон в Духовния свят. Отношението на Бог към вас ще е в съответствие с това. Аз искрено се надявам, че хората на земята ще могат да дойдат при Бог, преминали успешно всички Негови изпитания.

АВРААМ И ИСААК (20 август 1997г.)

Мисля, че Авраам и Исаак знаеха за мен още преди да се срещна с тях лично. Бях чувал, откакто съм в духовния свят, че Авраам се е срещал с важни личности за Божието Провидение. Те дойдоха да ме посетят, като казаха, че досега не са били посещавани от по-специални хора от мен. Авраам е човек с добро сърце и приятна външност. Когато аз му казах, че бих желал да посетя неговия дом, той каза, че хората около него също могат да следват Бог много добре, като се покланят и сутрин, и вечер, според Небесния закон.

Когато изразих своя интерес относно принасянето на Исак в жертва, той ме разбра и се съгласи с мен: “Тъй като аз нямах дете толкова дълго време, правех специални усилия да служа на Бог. Нямаше нищо, което можех да откажа на Бог. Още повече, моето желание беше да завися от Бог във всичко и да живея заедно с Него. След като правех специални усилия всеки ден, той ми даде син, когато бях на 100 години. За мен този син беше безценен. Аз бях толкова увлечен да му се наслаждавам, че почти бях забравил да принасям жертви за Бог, въпреки че Бог беше онзи, който ми даде този син.

Когато детето растеше, той се интересуваше от всичко, което аз, неговият баща, правех. Той ме обичаше много. Може би защото той ми беше даден след като бях предложил много специални условия на Бог. Той ме питаше: “Татко, днес защо не си сложил вода на олтара? Бог сигурно не одобрява това и затова аз ще донеса малко вода за Него.” Ето по такъв начин той растеше, здрав и мъдър. Един ден Бог ме повика и каза: “Авраам, бих искал да получа жетва от теб, която може би ще ти бъде трудно да направиш. Все пак готов ли си да я направиш заради мен?” Аз отговорих:”Ще направя всичко, каквото ме помолиш. Моля те, кажи ми какво да направя.” Тогава Бог каза: “Авраам, искам да принесеш в жертва своя скъп син Исаак.” Помислих си: че не съм чул добре и го попитах отново: “Какво каза?” Той отговори: “Казах ти да принесеш в жертва своя син.”

Не можех да понеса болката. Ден или нощ, всичко ми изглеждаше мрачно. Няколко дни водих вътрешна борба и сърцето ми се късаше от мъка. Тогава Исаак дойде и ме попита: “Татко, нещо лошо ли се е случило?” Аз му отговорих: “Бог ми каза да направя жертва.” Исаак попита изненадано: “Татко, защо мислиш толкова дълго време и не изпълняваш нарежданията на Бог? Моля те, действай бързо.” След такъв натиск от негова страна, аз му казах: “Ние не трябва да принесем тази жертва тук. Ще отидем далече, във високите планини.” “ Това е една още по-голяма причина, за да побързаме. Нека да тръгваме бързо.” каза Исаак. Заради неговия натиск, аз не можех повече да противореча. Няколко дни по-късно, когато пристигнахме в планината, той ме попита: “Татко, а какво ще принасяме в жертва този път?” Аз не можах да му отговоря. Когато запалихме огъня, аз само го извиках и го прегърнах. Тогава той каза: “Татко, Бог ти каза да принесеш в жертва Исаак, нали? Разбрах това, когато видях твоето тъжно лице.” Той продължи: “Благодарен съм, че Бог избра мен да бъда принесен в жертва. Татко, защо се безпокоиш? Да бъдеш принесен в жертва е хубаво нещо. Това е благословия.” Тогава той легна върху запалените дърва без колебание. Гледайки към небето, аз се молех отчаяно, със смесени чувства в моето сърце на страх към Бог и мъка по моя син: “Небесни татко, аз принасям в жертва моят син на Теб!” Вече бях готов да пронижа Исаак с ножа, когато чух глас от небето: “Авраам, зная че ти Ме уважаваш. Спри това, което правиш.” Тогава Исаак, който лежеше върху олтара, седна, побутна ме и каза: “Защо спря? Моля те продължи да принасяш жертвата.” Той извика: “Татко, ако се кълнеш лъжливо пред Бог, аз няма да мога вече да те погледна.” Тогава Бог се провикна: “Исаак!” Когато чу Неговият глас, Исаак ме послуша. По този начин, въпреки, че аз се бях провалил в принасянето на животните, както Бог ми беше наредил, Бог ни прости и на двамата, баща и син. В това време Исаак се пошегува: “Може би Бог си е помислил, че съм твърде млад, за да бъда принесен в жертва.”

Исаак е дребен на ръст, но прилича на своя баща; той е с приятна външност и смирено сърце. Авраам и Исаак бяха толкова близки един с друг, че аз дори почувствах ревност заради техните взаимоотношения. Принасянето на Исаак в жертва от Авраам ни учи на много уроци.

ЮДА ИСКАРИОТСКИ (20 август 1997г.)

Юда Искариотски винаги бягаше от мен, когато го видех. Аз го посетих няколко пъти, но той не пожела да ме види. Един ден, след като бях оставил съобщение на лист хартия: 'Твоята грешка от миналото не трябва да бъде скрита, но трябва да се открие, за да може да ти бъде опростена.”“След това го посещавах в продължение на няколко дни и той се съгласи да се срещне с мен. Той наклони глава надолу като грешник и ме попита: “Защо непрекъснато вървиш след мен, такъв голям грешник.” Аз не му отговорих веднага. След кратка пауза, Юда продължи: “Исторически престъпник като мен не може да се изправи пред Бог или пред Господа. Аз се разкайвам за моя грях като живея на това място по този начин. Моля те, не идвай да ме виждаш повече!” “Колко ли болка има в твоето сърце! Може би няма да бъде голяма утеха за теб ако ти кажа, че съм дошъл да се опитам да ти помогна да се чувстваш по-добре.”, казах аз. Той отговори: “Досега нито един човек не се е опитвал да утеши такъв грешник като мен. Но никой и нищо не може да бъде утеха за мен и затова ти предлагам да не ме посещаваш повече.” Аз не можах да му представя нито Божествения принцип, нито Обединителната мисъл. Обстановката около него беше като в пустиня, като в затвор и аз не можах да видя почти никой около него. Хората на Земята обикновено си представят Ада като място с непоносимо лоша миризма, където всички хора плачат и крещят, но всъщност Адът е изключително самотно място. Връщайки се обратно към къщи, аз си мислех, че ще го посетя отново, след известно време, когато той е по-спокоен.

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ (20 август 1997г.)

Йоан Кръстител е нисък, но с умно лице. Когато попитах Исус какво прави Йоан Кръстител. Исус ми помоли да не му казвам, че съм го срещал. Той добави, че Йоан Кръстител няма да желае да се срещне с мен, така че аз няма да мога да го видя. Мястото, където живее Йоан Кръстител е много отдалечено от това на Исус. Когато отидох да го посетя, бях спрян от един великан, който носеше меч и ми каза, че не на всеки е разрешено да се среща с неговия господар. Тогава той ме помоли да напиша името си в книгата за посетители. Когато влязох в неговата къща, след като се подписах, Йоан Кръстител ме приветства, поклони се ниско и каза: “Как е възможно посланик на Бог да дойде на такова скромно място като моето” и седна, коленичейки пред мен. Още преди да бях започнал да му задавам въпроси, той започна да разказва: “На Земята, аз бях уважаван и следван от много хора, но сега, моят дом е толкова скромен и аз дори не мога да се срещам с Господ. Още повече, дори и да имам желание да го следвам, Той няма да дойде тук. Аз бях свикнал до такава степен да бъда следван, че не обърнах никакво внимание на живота на Исус. Защото аз мислех и се отнасях към Исус не от гледната точка на Бог, но от човешка гледна точка... Аз не разбирах, че това е такъв голям грях. Тъй като не зная как може да ми бъде простено, аз съм объркан... Ти си дошъл като посланик на Бог- можеш ли да ми помогнеш?”

Когато го попитах защо вратата се пази от мъж с меч, той отговори, че причината е непрекъснатият страх, който изпитва, че някой може да дойде и да го нарани и затова сам избира хората, които да го посещават. Аз му казах: Ти трябва непрекъснато да се разкайваш до деня, когато вратите на Ада ще бъдат отворени.” И му представих Истинските родители. Тогава той ме попита кога ще дойде този ден на освобождение. Докато се прибирах към къщи, сърцето ми беше свито, защото зная, че преди Истинските родители да дойдат тук, има много хора на земята в подобна ситуация с тази на Йоан Кръстител, които, когато дойдат в духовния свят ще живеят същият начин на живот като него.


	Будисти четат послания на Буда от Духовния свят
	Истинска любов и забранена любов
	Обединителния принцип
	Силата на Молитвата

Будисти четат послания на Буда от Духовния свят

Свидетелства на онователите на Световните религии: Будисти и Хиндуисти
Духовни преживявания януари 14, 2009

БУДА от духовния свят: Шокиращо послание

Будисти четат директни послания на Буда от Духовния свят с изумителен призив. Свидетелства и на други Светци от духовния свят

Този материал бе публикуван във множество вестници на САЩ. Той включва свидетелствата на Буда и негови най-приближени последователи от духовния свят, които шокират с невероятния си призив.

Настоящото е един комплексен документ. Той е произведен на семинар в духовния свят за лидерите на петте велики религии. В тази статия са включени малки части от свидетелствата на Буда и негови последователи от духовния свят, както и представители на Хиндуизма. Пълния матерял обаче, включва свидетелства за Истинските родители, писмо от Бог, послания от Ада на 4 комунистически лидери, и резолюция написана и приета от представители на петте основни религии на човечеството.

Документа е публикуван от Семейната Федерация за Световен Мир и Обединение по цяла Америка и в 40 страни по света. Наша отговорност е да позволим цялото човечество да знае за дейността на Бог в нашата епоха чрез тази прокламация.

Будизъм

Буда: 120 най-отявлени Будисти сега обещават заено с мен, да допринасят за напредъка на движението за мир което ще води човечеството в ново направление. Ние обещаваме да следваме Бог като Истинки родител на човечеството, и преп. Сан Мьон Мун, и да изучим Обединителния принцип и Обединителна Мисъл. (2001 ।12।20)

Преп. Сарипута (Един от десетте най-велики последователи на Буда): Ние 12 представители на Будизма, които дълбоко уважаваме добродетелите в учението на Буда, обещаваме да отдадем себе си на ученията на Преп. Мун така както нашия учител, Буда, ни призовава тук в духовния свят.

Преп. Махакассапа (Който е систематизирал вярванията на Буда): Аз мисля че Обединителния принцип и Обединителна мисъл са велики учения, не само за Будистите, но за цялото човечество.

Това послание има значим практически както и духовен принос. То е обединително послание, отнасящо се към всички вери като едно глобално семейство. Като такова неговата цел е да привлече всички мъже и жени към единствения Свят Бог и помогне за установяването на световен мир. Мира не ще дойде единствено чрез политическо и икономическо развитие, колкото и важни да са те. Фундамента за мир е общата вяра в Бог и практиката на истинска родителска, съпружеска и семейна любов

Хиндуизъм

Шанкара (основател на Адвайта Веданта): Аз осъзнах нови неща (в Духовния свят): Бог е Родител на човечеството, и за да корегира отклонилата се история Бог изпраща централни провиденчески фигури. Така Бог изпрати великия учител, Преп. Сан Мьон Мун, като спасителя на човечеството. Обединителния Принцип бе разкрит като новата истина, да покаже на човечеството коректния път.

Понеже Хиндуизма не познаваше съществуването на един Бог, нашите религиозни церемонии бяха много комплексни, и с промяната на епохите и околната среда, нашата религия възприе най-разнообразни местни и етнически религиозни форми. Но, в духа на Хиндуизма винаги бе търсенето да открие абсолютното битие.

Мадуа (Пионер на дуалистичната философия, който изгради Храма на Кришна): След като слушах Обединителния Принцип, аз осъзнах че ние прекарвахме много време над неща които са безмислени… Аз Мадуа съм покрусен за това че прекарвах толкова много време в медитация и разсъждения, когато всичко това е било напразно… Въпреки че живяхме погрешно, сега когато открихме автентичната истина във вечния живот след смъртта ще бъдем благодарни на Бог и започнем живота си отново… Аз Мадуа, ще вложа цялата си енергия за да разбера напълно Обединителния Принцип.

Махариши Гаутама (Основател на Нияая философията и философията и практиката на Йога): Бях ужасно шокиран когато разбрах, че Бог е Родител на човечеството. Въпреки че съществува идеалното място където Бог и Неговите деца трябваше да живеят заедно от времето на сътворението ни, до сега ние бяхме отвърнали нашето лице от Бог и създадохме една непринципна история. Когато осъзнах, че напълно трябва да изхвърлим атеистичната философия, на душата ми бе толкова тежко, такова главоболие. Какво да направя? Не мога да обясня как се чувствам. Изпълнен съм със скръб, ридание и погнуса.

Обединителния Принцип ни даде нова надежда. Толкова е ясно. Бог не е създал мъжете и жените да са толкова комплицирани. Бог даде един коректен път на човечеството. След като блуждаех безкрайно в облаците най-накрая се чувствам пресътворен, като ново създание.

ДРУГИ ПОСЛАНИЯ

СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ I

ДРУГИ СТАТИИ

Бахаула - Бахаите: Разделението е болестта на нашето време